thank you
ТЕНК йуБлагодаря
„Благодаря“ не е възклицание, а глагол в първо лице: аз благодаря. Това го прави по-дълго и по-тежко от кратките думи, с които скандинавците се отблагодаряват. Границата минава точно през тази разлика – цял глагол срещу една сричка – и тя решава колко тържествено звучи благодарността. Тук чуваш 26 начина да кажеш „благодаря“, с ударенията и звуците, които българското ухо подменя.
thank you
ТЕНК йуБлагодаря
Българското „благодаря“ [blagodarYA] има роднини: гръцкото „ευχαριστώ“ [ef-cha-ri-stó], полското „dziękuję“ [dsjen-kú-je], украинското „дякую“ [dyakuyu] и румънското „mulțumesc“ [мул-цу-МЕСК] също са глаголи в първо лице единствено число. Затова и почти всички носят ударение близо до края – там, където стои личното окончание. Руското „спасибо“ [spa-ssí-ba] стои настрана: то не е глагол в първо лице, а застинал израз, слят от две думи.
Датското „tak“ [tak], шведското „tack“ [так] и норвежкото „takk“ [tákk] са другата крайност: една сричка, без глагол и без граматика. Финското „kiitos“ [KII-tos] също е съществително. Разликата се усеща в употребата – краткото „tak“ се вмъква във всяко второ изречение, докато българското „благодаря“ тежи и не се пилее. Испанското „gracias“ [GRA-ssjas] и италианското „grazie“ [ГРАТЦ-йе] са трети тип – съществителни в множествено число, буквално благодарности.
Арабското „شُكْرًا“ [SHUK-ran] завършва на -ан – окончание, което в книжовния арабски маркира падеж и се чува само в грижливата реч. Френското „merci“ иска гърлено r, образувано в задната част на устата, и ударение върху последната сричка. Корейското „고마워요“ [go-ma-wo-yo] пък е глаголна форма с учтива частица накрая – без нея изразът звучи рязко.
Хърватското „hvala“ [ХВА-ла] е изненадващо лесно: съчетанието хв съществува и в българския. Обратното е полското „dziękuję“ [dsjen-kú-je] – буквата ę е носова гласна и се изговаря през носа, без да се добавя отделно н. Японското „ありがとうございます“ [arigatō gozaimasu] пък е дълго не заради самата дума, а заради прибавената учтива част накрая. Украинското „дякую“ [dyakuyu] пък е с ударение на първата сричка – точно обратното на българското „благодаря“.
Първата е ударението по инерция: „благодаря“ е с ударение на последната сричка и говорещият пренася този ритъм върху чужди думи, при които той не важи – финското „kiitos“ [KII-tos] и шведското „tack“ [так] са с ударение отпред. Същото важи и за норвежкото „takk“ [tákk]: сричката е къса и не се разтяга, дори когато благодарността е голяма.
Втората е носовата гласна в „dziękuję“, която българинът изговаря като ен. Третата е турското „teşekkürler“: то има закръглено ü и удвоено к, а ударението пада чак на края. И накрая – краткото датско „tak“ [tak] се казва с рязко спиране на гласа, което на българско ухо звучи като преглъщане. Нидерландското „dank je wel“ [DANK je WEL] пък е от три думи и трите се чуват отделно.
Езика, който учиш, избираш в приложението – той не зависи от езика на сайта.
Вече имаш профил? Влез
С регистрацията приемаш нашите Условия и Политика за поверителност.