Влез в акаунтаРегистрирай се безплатно
Langula за iPhone и iPad ★ 4,6Изтегли безплатно
Една дума, 26 езика

Добър вечер на 26 езика

„Добър вечер“ крие една неправилност, която българинът дори не забелязва: „вечер“ е от женски род – казваме „вечерта“ – а поздравът въпреки това е с „добър“, а не с „добра“. Това е стара, вкаменена форма. Съседните езици не я пазят и там веднага се вижда какъв род има думата. Тук чуваш 26 версии на вечерния поздрав, а и самата граница на вечерта се мести от език на език.

Започни да учиш
английски

good evening

гуд ИВ-нинг

Добър вечер

Една дума, 26 езика

Родът, който си личи в поздрава

Хърватското „dobra večer“ [ДОБ-ра ВЕ-чер] показва женски род съвсем открито – точно както го изисква и българската дума „вечерта“. Руското „добрый вечер“ и полското „dobry wieczór“ обаче са в мъжки род, защото там думата за вечер е от мъжки род. Българското „добър вечер“ [DObar vEcher] стои между двете: думата е женска, а поздравът е запазил старото мъжко прилагателно.

Италианското „buonasera“ [buo-na-SEH-ra] е сляло прилагателното и съществителното в една дума и се използва много рано – още от следобед, доста преди залез. Турското „iyi akşamlar“ [i-yí ak-şam-lár] пък е в множествено число, буквално „добри вечери“, точно както турският прави и с други пожелания. Украинското „добрий вечір“ [dobryy vechir] е пак в мъжки род, а корейското „좋은 저녁“ [jo-eun jeo-nyeok] изобщо не е застинал поздрав – значи „добра вечер“, но се употребява много по-рядко от общия поздрав.

РекламаУчи без реклами

Звуци, които българският няма

Френското „bonsoir“ [bong-SWAR] започва с носова гласна: въздухът излиза и през носа, а n накрая не се изговаря като отделна съгласна. Българският няма носови гласни и ухото автоматично добавя н, което французинът чува като чужд акцент.

Нидерландското „goedenavond“ [гу-дъ-НА-вонт] завършва с ф, макар да се пише с d – крайното обеззвучаване работи както в българския, но върху друга съгласна. Финското „hyvää iltaa“ удвоява гласните и това не е украса: дължината е част от думата, а българският не я използва така. Датското „godaften“ [go-AF-ten] прави обратното – стопява съгласната в средата, така че от думата остава по-малко, отколкото пише. Долнонемското „Goden Avend“ [ГО-ден А-вент] пък разтяга гласната в средата двойно дълго.

Типични грешки на българските говорещи

Първата е часът. Японското „こんばんは“ [konbanwa] тръгва след мръкване, а италианското „buonasera“ – още в късния следобед; ако пренесеш българското усещане за вечер едно към едно, ще поздравиш или твърде рано, или твърде късно.

Втората грешка е ударението в думи, които изглеждат познати: гръцкото „καλησπέρα“ [ka-li-spé-ra] е с ударение на предпоследната сричка, а не на последната. Третата е шведското „god kväll“ [гуд КВЕЛ], където d не се изговаря – българинът го произнася, защото го вижда написано.

Кратки разговори от всекидневието

На входа на ресторант във Флоренция

  • СервитьорBuonasera! Un tavolo per due?Добър вечер! Маса за двама?
  • ГостBuonasera, sì.Добър вечер, да.

На рецепция на хотел в Лион

  • РецепционистBonsoir, madame.Добър вечер, госпожо.
  • ГостBonsoir!Добър вечер!

На гости в Москва

  • ДомакинДобрый вечер! Проходите.Добър вечер! Заповядайте.
  • ГостДобрый вечер!Добър вечер!

На излизане от магазин в Анкара

  • ПродавачSize iyi akşamlar!Добър вечер!
  • КлиенткаSize de iyi akşamlar.И на вас добър вечер.
РекламаУчи без реклами

Често задавани въпроси

Защо казваме добър вечер, а не добра вечер?
Защото поздравът е стара, вкаменена форма. Че думата е от женски род, си личи от „вечерта“ – и от хърватското „dobra večer“ [ДОБ-ра ВЕ-чер], където прилагателното е женско.
От кога се казва „buonasera“?
Много по-рано, отколкото българинът очаква – още в късния следобед. „buonasera“ [buo-na-SEH-ra] не чака залеза.
Кое е трудното във френското „bonsoir“?
Носовата гласна в началото, [bong-SWAR]. Българският няма носови гласни и говорещият добавя ясно н, което веднага издава акцента.

Научи езика, не само думата.

Започни да учиш