Влез в акаунтаРегистрирай се безплатно
Langula за iPhone и iPad ★ 4,6Изтегли безплатно
Една дума, 26 езика

Цветовете на 26 езика

Цветовете изглеждат като най-простата тема, докато не стигнеш до кафявото и оранжевото. Те са късни думи във всички езици и затова почти навсякъде са заети отнякъде – от напитка, от плод или от съседен език. Българското „кафяв“ [kaFYAV] издава произхода си веднага. Тук чуваш деветте основни цвята на 26 езика и виждаш откъде идват имената им.

Започни да учиш
английски

red

ред

Цветовете

Една дума, 26 езика

Езикчервенсинзеленжълтчеренбялкафявсиворанжев
Българскичервенсинзеленжълтчеренбялкафявсиворанжев
австрийски немскиrotротblauблауgrünгрюнgelbгелпschwarzшварцweißвайсbraunбраунgrauграуorangeо-РАНГШ
английскиredредblueблуgreenгринyellowЙЕ-лоуblackблекwhiteуайтbrownбраунgreyгрейorangeО-риндж
арабскиأَحْمَرАХ-марأَزْرَقАЗ-ракأَخْضَرАХ-дарأَصْفَرАС-фарأَسْوَدАС-уадأَبْيَضАБ-йадبُنِّيّбун-НИЙرَمَادِيّра-ма-ДИЙبُرْتُقَالِيّбур-ту-ка-ЛИЙ
гръцкиκόκκινοКО-ки-ноμπλεблеπράσινοПРА-си-ноκίτρινοКИТ-ри-ноμαύροМАВ-роάσπροАСП-роκαφέка-ФЕγκριгриπορτοκαλίпор-то-ка-ЛИ
датскиrødрьодblåблоgrønгрьонgulгулsortсодhvidвидbrunбрунgråгроorangeо-РАНГ-шъ
долнонемскиrootротblauблауgröönгрьонgeelгелswartсвартwittвитbruunбрунgrauграуorangeо-РАН-жъ
испанскиrojoРО-хоazulа-ТУЛverdeБЕР-деamarilloа-ма-РИ-йоnegroНЕГ-роblancoБЛАН-коmarrónма-РОНgrisгрисnaranjaна-РАНГ-ха
италианскиrossoРОС-соbluблуverdeВЕР-деgialloДЖАЛ-лоneroНЕ-роbiancoБЙАН-коmarroneмар-РО-неgrigioГРИ-джоarancioneа-ран-ЧО-не
китайски红色хунг съ蓝色лан съ绿色лю съ黄色хуанг съ黑色хей съ白色пай съ棕色цунг съ灰色хуей съ橙色тшънг съ
корейски빨간색пал-ган-сек파란색па-ран-сек초록색чо-рок-сек노란색но-ран-сек검은색къ-мун-сек하얀색ха-йан-сек갈색кал-сек회색хуе-сек주황색чу-хуанг-сек
немскиrotротblauблауgrünгрюнgelbгелпschwarzшварцweißвайсbraunбраунgrauграуorangeо-РАН-жъ
нидерландскиroodротblauwблъ-уgroenгрунgeelгелzwartзвартwitвитbruinбрьо-юнgrijsгре-исoranjeо-РА-ньъ
норвежкиrødрьоblåблоgrønnгрьонgulгулsvartсвартhvitвитbrunбрунgråгроoransjeо-РАН-шъ
полскиczerwonyчер-ВО-нъniebieskiНЬЕБ-йес-киzielonyже-ЛО-нъżółtyЖУУ-тъczarnyЧАР-нъbiałyБЙА-уъbrązowyброн-ЗО-въszaryША-ръpomarańczowyпо-ма-рань-ЧО-въ
португалскиvermelhoвър-МЕ-льуazulа-ЗУЛverdeВЕР-дъamareloа-ма-РЕ-луpretoПРЕ-туbrancoБРАН-куmarromма-РОНcinzaСИН-заlaranjaла-РАН-жа
румънскиroșuРО-шуalbastruал-БАСТ-руverdeВЕР-деgalbenГАЛ-бенnegruНЕГ-руalbалбmaroма-РОgriгриportocaliuпор-то-КА-ли-у
рускикрасныйКРАС-нъйсинийСЬИ-ньийзелёныйзьи-ЛЬО-нъйжёлтыйЖОЛ-тъйчёрныйЧОР-нъйбелыйБЬЕ-лъйкоричневыйка-РЬИЧ-ньи-въйсерыйСЬЕ-ръйоранжевыйа-РАН-жъ-въй
сирийски арабскиأحمرАХ-марأزرقАЗ-раأخضرАХ-дарأصفرАС-фарأسودАС-уадأبيضАБ-йадبنيБУН-ниرماديра-МА-диبرتقاليбур-ту-а-ли
турскиkırmızıкур-му-ЗУmaviма-ВИyeşilйе-ШИЛsarıса-РУsiyahси-ЙАХbeyazбе-ЙАЗkahverengiках-ве-рен-ДИgriдриturuncuту-рун-ДЖУ
украинскичервонийчер-УО-нийсинійСИ-ньийзеленийзе-ЛЕ-нийжовтийЖОУ-тийчорнийЧОР-нийбілийБЬИ-лийкоричневийко-РИЧ-не-уийсірийСЬИ-рийпомаранчевийпо-ма-РАН-че-уий
финскиpunainenПУ-на-и-ненsininenСИ-ни-ненvihreäВИХ-ре-еkeltainenКЕЛ-та-и-ненmustaМУС-таvalkoinenВАЛ-ко-и-ненruskeaРУС-ке-аharmaaХАР-маoranssiО-ран-си
френскиrougeРУЖbleuБЛЬОvertВЕРjauneЖОНnoirНУАРblancБЛАНmarronма-РОНgrisГРИorangeо-РАНЖ
хърватскиcrvenЦЕР-венplavплавzelenЗЕ-ленžutжутcrnцернbijelБИ-йелsmeđсмеджsivсивnarančastна-РАН-част
шведскиrödрьодblåблоgrönгрьонgulгулsvartсватvitвитbrunбрунgråгроorangeо-РАНГШ
японски赤а-ка青а-о緑ми-до-ри黄色ки-ро黒къ-ро白ши-ро茶色ча-и-ро灰色ха-и-роオレンジо-рен-джи

Кафяво от кафето, оранжево от плода

Българското „кафяв“ [kaFYAV] идва от кафето и не е само в това: гръцкото „καφέ“ [ka-fé] е буквално „кафе“, а турското „kahverengi“ [ках-ве-рен-ДИ] е съставено от думите за кафе и за цвят. Английското „brown“ [braun] и немското „braun“ [brown] тръгват от съвсем друг корен и затова не се разпознават от българско ухо.

Оранжевото повтаря модела с плода: българското „оранжев“ [oraNZHev], руското „оранжевый“ и френското „orange“ [о-РАНЖ] произлизат от името на плода, а румънското „portocaliu“ [пор-то-КА-ли-у] и гръцкото „πορτοκαλί“ [por-to-ka-lí] тръгват от другото му име. Гръцките „μπλε“ [ble] и „γκρι“ [gri] пък са заети направо от френски.

РекламаУчи без реклами

Цветът като част от думата

Японското „茶色“ [chairo] значи цвят на чай, а „灰色“ [haiiro] – цвят на пепел; и в двете накрая стои думата за цвят. Корейският прави това системно: „빨간색“ [ppal-gan-saek], „파란색“ [pa-ran-saek] и „노란색“ [no-ran-saek] завършват на -saek, тоест цвят. Китайското „红色“ [hóng sè] и „蓝色“ [lán sè] са построени по същия начин. Финският стига до подобен резултат с друго средство: „punainen“ [PU-nai-nen], „sininen“ [SI-ni-nen] и „keltainen“ [KEL-tai-nen] завършват на една и съща наставка за прилагателно, така че цветовете се разпознават по окончанието.

Славянските езици вместо това менят окончанието по род: българското „червен“ [cherVEN] става червена и червено, хърватското „crven“ [TSVR-ven] се мени по същия начин, руското „красный“ [krás-nyj] също. Английското „red“ [red] и турското „kırmızı“ [kır-mı-zı́] остават непроменени при всяко съществително – там прилагателното няма род.

Типични грешки на българските говорещи

Хърватското „crn“ [TSRN] и „crven“ [TSVR-ven] нямат гласна около r – то само е сричкотворно. Българинът вмъква ъ и казва нещо като цървен, което издава акцента веднага. Френското „jaune“ [ЖОН] пък завършва с носова гласна, а не с н: добавиш ли ясно н, думата звучи чуждо.

Нидерландското „groen“ [CHROEN] и „grijs“ [CHREIS] започват със стържещо г, което не е нито българското г, нито съвсем българското х. Шведското „röd“ и „grön“ искат закръглена предна гласна, а португалското „vermelho“ [ver-MEH-lyu] завършва с меко ль, слято с у – буквосъчетанието lh не е л плюс х. А арабското „أَخْضَر“ [AKH-ḍar] за зелено съдържа емфатично ḍ – д с прибран назад език, което променя и гласната до себе си.

Кратки разговори от всекидневието

В магазин за дрехи в Барселона

  • Клиентка¿Tienen esta camiseta en azul?Имате ли тази тениска в синьо?
  • ПродавачSí, un momento.Да, един момент.

На пазар в Лил

  • КлиентLe pull bleu, s'il vous plaît.Синият пуловер, моля.
  • ПродавачкаVoilà.Заповядайте.

В магазин за чадъри в Нагоя

  • Продавачка赤と青、どちらですか。Червено или синьо?
  • Клиент赤がいいです。Червеното, моля.

На щанд за шалове в Сеул

  • Клиентка빨간색 주세요.Червеното, моля.
  • Продавач네, 여기요.Да, заповядайте.
РекламаУчи без реклами

Често задавани въпроси

Защо толкова езици кръщават кафявото на кафето?
Защото думата е късна и е дошла заедно с напитката: българското „кафяв“ [kaFYAV], гръцкото „καφέ“ [ka-fé] и турското „kahverengi“ [ках-ве-рен-ДИ] следват един и същ модел.
Какво означава -saek в корейските цветове?
Означава цвят. Затова „빨간색“ [ppal-gan-saek] и „파란색“ [pa-ran-saek] са буквално червен цвят и син цвят – същото прави и китайското „红色“ [hóng sè].
Кой цвят е най-труден за произнасяне?
Хърватското „crn“ [TSRN], защото няма гласна и r е сричкотворно, и нидерландското „groen“ [CHROEN] заради стържещото начало.

Научи езика, не само думата.

Започни да учиш