Влез в акаунтаРегистрирай се безплатно
Langula за iPhone и iPad ★ 4,6Изтегли безплатно
Една дума, 26 езика

Довиждане на 26 езика

„Довиждане“ казва нещо съвсем конкретно: до виждане, тоест до следващия път, когато ще се видим. Тази уговорка не е задължителна – някои езици я повтарят буквално, други вместо това пожелават на отиващия си да остане добре, а трети имат дума за сбогуване, която тежи толкова, че не върви в делничен разговор. Тук чуваш как 26 езика се разделят и къде ухото ти ще се спъне.

Започни да учиш
английски

goodbye

гуд-БАЙ

Довиждане

Една дума, 26 езика

Обещание за нова среща или пожелание за път

Славянските езици подреждат сбогуването като българското: руското „до свидания“ [da-swi-dá-ni-ja], полското „do widzenia“ [do wi-dsé-nja] и украинското „до побачення“ [do pobachennya] са същата конструкция – предлог „до“ плюс отглаголно съществително. Разликата е в падежа: в руския и полския съществителното стои в родителен падеж, докато българският, който няма падежи, оставя „виждане“ непроменено.

Извън славянските езици логиката е същата, но материалът е друг: италианското „arrivederci“ е сглобено от „до“, „виждаме“ и „се“, а нидерландското „tot ziens“ [TOT SIENS] е буквално „до виждане“. Турското „hoşça kalın“ [hoş-ça ka-lıń] върви по друг път – казва го този, който си тръгва, и значи горе-долу „остани добре“. Румънското „la revedere“ [ла ре-ве-ДЕ-ре] пак обещава нова среща, а гръцкото „αντίο“ [a-dí-o] е заемка и звучи по-окончателно – между съседи по стълбището е тежко. Датското „farvel“ [far-VEL] пък е пожелание за добър път.

РекламаУчи без реклами

Звуци, които се оказват капан

Хърватското „doviđenja“ [до-ВИ-ден-йа] прилича на българското дотолкова, че се чете без колебание – и точно там е капанът: đ не е д, а мек звук между дж и д, какъвто българският няма. Френското „au revoir“ съдържа две трудности наведнъж: закръглената гласна ö и гърленото r, което се образува в задната част на устата, а не с върха на езика.

Турското „hoşça kalın“ дава непозната гласна ı, изненадващо близка до българското ъ – само че по-къса и по-задна. Долнонемското „Tschüüs“ удължава гласната двойно; в българския дължината не променя думата и затова говорещият я скъсява, а поздравът звучи отсечено. Финското „näkemiin“ пък струпва дълга гласна накрая, а ударението въпреки това остава на първата сричка – комбинация, каквато българският ритъм не предлага.

Типични грешки на българските говорещи

Първата грешка е ударението: в „до свидания“ то пада в средата, [da-swi-dá-ni-ja], а не върху последната сричка, както подсказва българският ритъм. Втората е четенето на хърватското đ като твърдо д – за хърватско ухо разликата е толкова голяма, колкото между ден и джен за българско.

Третата е гласната в японското „さようなら“ [sayōnara]: чертата над о означава дълго о и то наистина трае двойно. И последната е употребата – „さようなら“ носи оттенък на по-дълга раздяла и между колеги, които ще се видят утре, звучи тежко. Китайското „再见“ [zài jiàn] е буквално „пак виждаме“ и е неутрално за всеки ден.

Кратки разговори от всекидневието

На изхода на ресторант в Болоня

  • СервитьорArrivederci, a domani!Довиждане, до утре!
  • ГостArrivederci!Довиждане!

След среща в офис в Краков

  • КолегаDo widzenia!Довиждане!
  • КолежкаDo widzenia, do jutra.Довиждане, до утре.

На перона на гарата в Орхус

  • ПриятелFarvel, vi ses!Довиждане, ще се видим!
  • ПриятелкаFarvel!Довиждане!

На касата в магазин в Пекин

  • Продавачка再见!Довиждане!
  • Клиент再见!Довиждане!
РекламаУчи без реклами

Често задавани въпроси

Защо довиждане и „до свидания“ си приличат толкова?
Защото са една и съща конструкция: предлог плюс отглаголно съществително. Разликата е, че руското „до свидания“ [da-swi-dá-ni-ja] изисква родителен падеж, а българският няма падежи.
Кое сбогуване е най-трудно за произнасяне?
Френското „au revoir“: закръглената гласна ö и гърленото r липсват в българския и обикновено се заместват с о и с обикновено р.
Как се сбогуват в Турция?
„hoşça kalın“ [hoş-ça ka-lıń] казва този, който си тръгва – буквално „остани добре“. Гласната ı е близка до българското ъ, но по-къса.

Научи езика, не само думата.

Започни да учиш