Влез в акаунтаРегистрирай се безплатно
Langula за iPhone и iPad ★ 4,6Изтегли безплатно
Една дума, 26 езика

Числата на 26 езика

Числата са първото, което проверяваш на пазара, и последното, което забравяш. В българския две от тях крият граматика: „едно“ и „две“ се менят по род, а повечето езици в списъка са забравили тази разлика или я пазят само за първите числа. Тук чуваш как 26 езика броят до десет и къде ухото ти ще се обърка.

Започни да учиш
английски

one

уън

Числата

Една дума, 26 езика

Езикеднодветричетирипетшестседемосемдеветдесет
Българскиеднодветричетирипетшестседемосемдеветдесет
австрийски немскиoansо-ансzwoaцво-аdreiдрайvierфи-аfünfфюнфsechsзексsiebenЗИ-бенachtахтneunнойнzehnцен
английскиoneуънtwoтуthreeтриfourфорfiveфайвsixсиксsevenСЕ-вънeightейтnineнайнtenтен
арабскиوَاحِدУА-хидاِثْنَانит-НАНثَلَاثَةта-ЛА-таأَرْبَعَةАР-ба-аخَمْسَةХАМ-саسِتَّةСИТ-таسَبْعَةСА-баثَمَانِيَةта-МА-ни-йаتِسْعَةТИ-саعَشَرَةА-ша-ра
гръцкиέναЕ-наδύοДИ-оτρίαТРИ-аτέσσεραТЕ-се-раπέντεПЕН-деέξιЕК-сиεπτάеп-ТАοκτώок-ТОεννέαе-НЕ-аδέκαДЕ-ка
датскиenенtoтоtreтреfireФИ-аfemфемseksсегсsyvсюуotteО-дъniниtiти
долнонемскиeenенtweeтвеdreeдреveerферfiefфифsössсьосsövenСЬО-вънachtахтnegenНЕ-гънteihnтайн
испанскиunoУ-ноdosдосtresтресcuatroКУАТ-роcincoТИН-коseisСЕЙСsieteСЙЕ-теochoО-чоnueveНУЕ-веdiezДЙЕТ
италианскиunoУ-ноdueДУ-еtreтреquattroКУАТТ-роcinqueЧИНК-уеseiсе-иsetteСЕТ-теottoОТ-тоnoveНО-веdieciДЙЕ-чи
китайски一и二ър三сан四съ五у六лйоу七чи八па九чйоу十шир
корейски하나ха-на둘тул셋сет넷нет다섯та-сът여섯йъ-сът일곱ил-гоп여덟йъ-дъл아홉а-хоп열йъл
немскиeinsайнсzweiцвайdreiдрайvierфи-аfünfфюнфsechsзексsiebenЗИ-бенachtахтneunно-юнzehnцен
нидерландскиeenенtweeтвеdrieдриvierвирvijfве-ифzesзесzevenЗЕ-вънachtахтnegenНЕ-гънtienтин
норвежкиénенtoтуtreтреfireФИ-ръfemфемseksсексsjuшуåtteО-тъniниtiти
полскиjedenЙЕ-денdwaдваtrzyчъczteryЧТЕ-ръpięćпйеньчsześćшешчsiedemШЕ-демosiemО-шемdziewięćДЖЕВ-йеньчdziesięćДЖЕ-шеньч
португалскиumунdoisдойшtrêsтрешquatroКУАТ-руcincoСИН-куseisсайшseteСЕ-тъoitoОЙ-туnoveНО-въdezдеш
румънскиunuУ-нуdoiдойtreiтрейpatruПАТ-руcinciЧИНЧЬșaseША-сеșapteШАП-теoptоптnouăНО-у-ъzeceЗЕ-че
рускиодина-ДЬИНдватритрьичетыречи-ТЪ-рьипятьпьетьшестьшесьтьсемьсьемьвосемьВО-сьимьдевятьДЬЕ-вьитьдесятьДЬЕ-сьить
сирийски арабскиواحدУА-хадتنينТНЕНتلاتةТЛА-теأربعةАР-баخمسةХАМ-сеستةСИТ-теسبعةСА-баتمانيةТМАН-йеتسعةТИ-саعشرةА-ша-ра
турскиbirбирikiи-киüçючdörtдьортbeşбешaltıал-ТУyediйе-ДИsekizсе-КИЗdokuzдо-КУЗonон
украинскиодино-ДИНдвадуатричотиричо-ТИ-рип'ятьпйатьшістьшистьсімсьимвісімУИ-сьимдев'ятьДЕУ-йатьдесятьДЕ-сьать
финскиyksiЮК-сиkaksiКАК-сиkolmeКОЛ-меneljäНЕЛ-йеviisiВИ-сиkuusiКУ-сиseitsemänСЕ-и-це-менkahdeksanКАХ-дек-санyhdeksänЮХ-дек-сенkymmenenКЮ-ме-нен
френскиunЬОНdeuxДЬОtroisТРУАquatreКАТРcinqСЕНКsixСИСseptСЕТhuitЮИТneufНЬОФdixДИС
хърватскиjedanЙЕ-данdvaдваtriтриčetiriЧЕ-ти-риpetпетšestшестsedamСЕ-дамosamО-самdevetДЕ-ветdesetДЕ-сет
шведскиenенtvåтвоtreтреfyraФЮ-раfemфемsexсексsjuшуåttaО-таnioНИ-оtioТИ-о
японски一и-чи二ни三сан四йон五го六ро-къ七на-на八ха-чи九кьъ十джъ

Числата, които имат род

Българското „едно“ [edNO] и „две“ [dve] са формите за среден и за женски род. Хърватското „jedan“ [YEH-dan] и „dva“ [DVA] правят същото разграничение, руското „один“ [a-dín] и „два“ [dwa] също. Френското „un“ също има женски вариант, но от „trois“ [TRWA] нататък родът изчезва навсякъде.

Японският усложнява другаде: „四“ [shi / yon] и „七“ [shichi / nana] имат по две четения и изборът зависи от това какво броиш и в какъв израз. „九“ [ku / kyū] е същият случай. Китайското броене изглежда по-просто – „一“ [yī], „二“ [èr], „三“ [sān] – но всяко число носи тон, който е част от думата, а не украса.

РекламаУчи без реклами

Звуци, които българският няма

Френските числа са пълни с носови гласни: „un“ и „cinq“, а в „quatre“ [KATR] накрая остава само стърженето на r. „Huit“ започва със закръглено ü, слято веднага с и. Английското „three“ [ssrih] иска зъбно th, с език между зъбите, и българинът почти винаги го подменя със с или т.

Финското „viisi“ [VII-si] и „kuusi“ [KUU-si] дължат самоличността си на дългата гласна, а „kahdeksan“ [КАХ-дек-сан] и „yhdeksän“ за осем и девет си приличат до последните гласни. Турското „üç“ [ǘç] и „dört“ [dǘrt] пък струпват ü и ö – двете гласни, които българският няма. Датското „syv“ и „otte“ [OD-de] показват друга трудност: там половината от писаните съгласни изчезват, а гласната се приближава до ü.

Типични грешки на българските говорещи

Първата е тонът: „四“ [sì] и „十“ [shí] на китайски се различават главно по движението на гласа и българинът, който няма тонове, ги слива. Втората е ударението: финските числа „seitsemän“ и „kymmenen“ са с ударение на първата сричка, без изключение.

Третата е измамната прилика със славянските числа: руското „шесть“ и украинското „шість“ [shist'] изглеждат като българското „шест“ [shest], но и в двете крайната съгласна е мека, а украинското има съвсем друга гласна. Същото важи за руското „пять“ [pjat] срещу българското „пет“ [pet] – там началното п е меко, а гласната не е е. И последно: гръцките „επτά“ [ep-tá] и „οκτώ“ [ok-tó] са с ударение на последната сричка и то трябва да се чуе, защото на него се крепи думата.

Кратки разговори от всекидневието

На щанд за плодове в Валенсия

  • Продавач¿Cuántos?Колко?
  • КлиенткаDos, por favor.Две, моля.

На бара в кафене в Торино

  • БарманQuanti caffè?Колко кафета?
  • ГостTre, per favore.Три, моля.

На вратата на ресторант в Бурса

  • СервитьорKaç kişi?Колко души?
  • ГостBiz iki kişiyiz.Ние сме двама.

На входа на закусвалня в Сиан

  • Сервитьорка几位?Колко души?
  • Гост三位。Трима.
РекламаУчи без реклами

Често задавани въпроси

Защо японските числа имат по две четения?
Защото японският е наследил и своя, и заета система. Затова „四“ се чете [shi / yon], а „七“ – [shichi / nana]; изборът зависи от израза и от това какво се брои.
Кои числа са най-трудни за българин?
Френските, заради носовите гласни в „un“ и „cinq“, и китайските, защото „四“ [sì] и „十“ [shí] се различават по тон, а не по звук.
Има ли род при числата и в другите езици?
Да, но само при първите: хърватското „jedan“ [YEH-dan] и руското „два“ [dwa] се менят по род. Английското „one“ [wann] и турското „bir“ [bír] не се менят изобщо.

Научи езика, не само думата.

Започни да учиш