hello
хъ-ЛОУЗдравей
„Здравей“ изглежда като дума, която върши работа навсякъде, но още първият поздрав показва колко различно езиците мерят близостта. Едни имат отделна дума за телефона и друга за срещата на живо, други делят учтивото от близкото също толкова ясно, колкото българското „здравей“ и „здравейте“. Тук чуваш как 26 езика поздравяват – със звуците, които българското ухо няма откъде да познава, и с ударенията, които падат на неочаквано място.
hello
хъ-ЛОУЗдравей
Българинът избира между „здравей“ [zdravEY] към един познат и „здравейте“ към непознат или към повече хора. Гръцкият прави същото разделение: „γεια σου“ [yá-su] съдържа местоимението за един близък човек, така че към продавач в непознат магазин звучи прекалено свойски. Турското „merhaba“ [mer-ha-bá] пък не се дели така – минава и в кантора, и между приятели, и затова е първата дума, която чуваш почти навсякъде.
Японското „こんにちは“ [konnichiwa] е ограничено по друг признак – не по близост, а по време: то е поздравът за деня и не се казва нито рано сутрин, нито късно вечер. Китайското „你好“ [nǐ hǎo] е буквално „ти добре“ и е неутрално, но между близки приятели звучи малко учебникарски. А скандинавското „hej“ [haj] на датски и „hei“ [héi] на норвежки се използва към всекиго – началник, съсед или дете.
Арабското „مَرْحَبًا“ [MAR-ḥa-ban] носи в средата гърлено ḥ – звук, образуван дълбоко в гърлото, който не е нито българското х, нито обикновено придихание. Ударението пада на първата сричка. Английското „hello“ [heh-LOH] започва с меко придихателно h, което българинът почти винаги подменя с х, а ударението му е на втората сричка, не на първата.
Френското „salut“ завършва със закръглена предна гласна – устните са като за у, езикът като за и. Българският няма такъв звук и ухото го приема ту за у, ту за ю. Португалското „olá“ пък носи ударението докрай, върху а, а не върху о, както подсказва писменият вид.
Най-честата подмяна е гърленото ḥ с х. Втората грешка е ударението: българският го мести свободно и затова говорещият го поставя интуитивно, но турското „merhaba“ [mer-ha-bá] пада на последната сричка, а не на средната, както би било по-удобно за българско ухо.
Трето, началното h: в датското „hej“ [haj] и в нидерландското „hallo“ [HAL-lo] то е леко издишване, а не стържещото българско х – подмяната се чува веднага. И четвърто, регистърът: хърватското „bok“ [BOK] е кратка приятелска дума, която в служебен разговор звучи не на място, докато „здравейте“ би било безопасно навсякъде.
Езика, който учиш, избираш в приложението – той не зависи от езика на сайта.
Вече имаш профил? Влез
С регистрацията приемаш нашите Условия и Политика за поверителност.